Тиреоидит

Терминът "тиреоидит" обединява заболявания на щитовидната жлеза, които се различават по етиология, патогенеза, като задължителен компонент на които е възпалението. При различна патогенеза заболяванията имат клинично сходни симптоми, което в някои случаи затруднява диференциалната диагноза.

Съществуващите класификации на тиреоидита се основават или на патоморфологични промени, или на клинични прояви. И двете имат редица недостатъци. За практикуващите лекари е по-подходящо да използват класификацията, която отчита особеностите на патогенезата и клиничния ход, предложена от И. Херман през 1980 г.:

1. остър тиреоидит (дифузен или фокален):
   • остър гноен тиреоидит;
   • остър негноен тиреоидит;
2. субакутен тиреоидит:
   • дифузен;
   • фокален;
3. хроничен тиреоидит:
   • автоимунен тиреоидит (атрофична форма);
   • фибро-инвазивен (Рийдел);
   • специфичен тиреоидит (туберкулозен, сифилитичен, септикомикотичен).

Специфичният тиреоидит, според други класификации, се класифицира като хроничен гноен.

Гушата на Ридел понастоящем се класифицира като системно заболяване на съединителната тъкан.