Нови публикации
Малкото семейство е пътят към социален, но не и еволюционен успех за потомството
Един от основите на еволюцията е естественият подбор. Колкото по-голяма е популацията на даден животински вид, толкова по-добър трябва да бъде този подбор.
Логично е, че в този случай големият брой потомство е важно условие за успешна еволюция. В индустриализираното човешко общество обаче растежът на човешкото благосъстояние е неразривно свързан със съзнателно ограничаване на размера на семейството. Тази зависимост в средата на миналия век е наречена „демографски преход“ (от традиционно към модерно общество).
Според популярната „адаптивна“ теория, демографският преход е благоприятен за еволюционните процеси в дългосрочен план, тъй като ниската плодовитост увеличава богатството на потомците, които в крайна сметка би трябвало да достигнат ниво на богатство, което позволява повече деца в съвременните общества.
Изследователи от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, Университетския колеж в Лондон и Стокхолмския университет не са съгласни с тази теория. Те потвърждават, че малкият брой деца допринася за последващия икономически успех и висок социален статус на потомците, но твърдят, че броят им намалява. Учените заключават, че решението за ограничаване на размера на семейството може да допринесе за подобряване на икономическия и социалния статус на потомците, но социално-икономическият успех не винаги води до еволюционен успех.
Изследването подчертава конфликта в съвременното общество между социално-икономическия и биологичния (еволюционен) успех, докато в традиционното общество поведението, което води до висок социален статус и благополучие, обикновено предполага и голям брой потомци.
За своите изследвания учените са използвали данни за 14 хиляди души, родени в Швеция в началото на 20-ти век, и за всички техни потомци до днес.
Изследователите определили социално-икономическия успех на тези хора, използвайки показатели като училищен успех, висше образование и общ семеен доход.
Репродуктивният успех се измерва с броя на индивидите, оцелели до зряла възраст, сключили брак преди 40-годишна възраст и имащи потомство до 2009 г.
Оказа се, че по-малкият размер на семейството в първото изследвано поколение и по-малкият брой деца в следващите поколения наистина са свързани с по-добър социално-икономически статус на потомците. Въпреки това, противно на адаптивната хипотеза, влиянието на малкия размер на семейството и високото благосъстояние върху репродуктивния успех на следващите поколения или изобщо не е оказало никакъв ефект, или това влияние е било отрицателно.
[