Централна серозна хориоретинопатия: причини, симптоми, диагноза, лечение

Централната серозна хориоретинопатия е заболяване, характеризиращо се със серозно отлепване на ретиналния невроепител и/или пигментен епител. Установено е, че серозното отлепване може да бъде идиопатично, както и причинено от възпалителни и исхемични процеси.

Спусъкът за развитието на заболяването може да бъде стресът, а началото на заболяването се дължи на повишена пропускливост на мембраната на Брух. В този случай, в патогенезата на заболяването, голямо значение се отдава на нарушаването на скоростта на кръвния поток и хидростатичното налягане в хориокапиларите, както и на повишаването на пропускливостта на стените на съдовете на хороидеята. Няма данни за наследствения характер на заболяването. Централната серозна хориоретинопатия е широко разпространена по целия свят. Сред засегнатите преобладават мъжете в третото - четвъртото десетилетие от живота. Прогнозата е благоприятна, но често се наблюдават рецидиви.

Симптоми на централна серозна хориоретинопатия

Пациентите се оплакват от внезапно замъглено зрение, поява на тъмно петно пред окото, намаление (микропсия) или увеличение (макропсия) на предметите, изкривяване на формата им (метаморфопия) в едното око, нарушено цветно зрение, акомодация. Първоначалните симптоми може да не бъдат забелязани от пациента, докато заболяването не се прояви и в другото око. В 40-50% от случаите процесът е двустранен. Относителното запазване на зрителната острота при наличие на отлепване на пигментния епител може да се обясни с наличието на неотлепен ретинален невроепител.

В ранния стадий на заболяването в централната част се появява фокус на повдигната, помътняла ретина, с размери от 0,5 до 5 диаметъра на диска на зрителния нерв. По ръба на фокуса, извиващи се съдове създават ръб от светлинен рефлекс.

След няколко седмици, изпъкналостта на лезията намалява и непрозрачността на ретината изчезва. На мястото на лезията остават малки жълтеникаво-бели петънца, наречени преципитати. Зрителната острота се повишава, но в зрителното поле остава относителна скотома. По-късно зрителната острота се възстановява, субективните и обективните симптоми на заболяването изчезват, но процесът често рецидивира. След повторен пристъп на заболяването, в макуларната област остават области с неравномерна пигментация.

[ 1 ], [ 2 ], [ 3 ], [ 4 ], [ 5 ], [ 6 ]